Пътуване до Иран 15 октомври 2019
Трябва да се каже, че присъствието на няколко ирански приятели, Дадмер и Хайдхе, които от години живеят в Италия и които са изящни, културни и отворени хора, влюбени в страната си на произход, допринесоха за успеха на нашето пътуване до Иран. които останаха в сърцата им чрез килимите, които осветяват магазина им и представляват невидими нишки, които ги държат вързани за корените си. Двамата опростиха пътя ни и отвориха домовете на своите приятели и роднини, които ни приеха с рядко и щедро чувство за гостоприемство.
Пътуването последва класическия маршрут на планинските райони от Техеран до Шираз, първо със самолет, а след това с автобус на връщане, обратно към столицата. Започнахме от Италия със сплотена група от десет души.
Етапите: Техеран, Шираз, Пасаргаде, Язд, Лсфахан, Наин, Кашан, Кум, Техеран. Какво ще остане от това пътуване в нашите спомени?
Красивият сух и сладък климат на октомври, ароматът на рози, присъстващи навсякъде, от конфитюри до свежи напитки, които утоляват жаждата ни вечер в хотелите, сладките фурми, пресни шам фъстък, Sangak, хляб от фокача, приготвен на камъчета, специален чай на вкус със захарни кристални пръчици.
И отново „кулите на мълчанието“ и „кулите на вятъра“, които водеха обратно към предислямско минало, белязано от мъдростта на Заратустра, широките и безгранични пейзажи, виждани по обратния път, които редуваха пустинните места с видения на много високи планини с преливащи се скали, които те варираха от охра червено до наситено зелено.
И отново веселите цветове на майоликите на джамии и мавзолеи, емоцията от споделянето в тях чувство за принадлежност към един единствен Бог, който винаги е един и същ, но може да бъде почитан по различни начини.
Не можем да забравим Персеполис, който е там, за да ни напомни за величието на древна Персия и внушителното минало на една от първите велики империи в историята; уникалната гледка на гроба на Киро Велики в Пасаргаде и на Дарий и Ксеркс в скалистия некропол Накш-е-Ростан ще остане в нашите спомени.
Забрадката, която трябваше да се сложи преди да си тръгне, беше проблем за нас, жените, защото самата идея да я носим се сблъска с нашия манталитет като свободни западни жени; ние го носехме, в своя мимолетен опит, с креативност и радост, състезавайки се в промяната му и обвързването му във все нови и оригинални форми.
Култът към иранците към техните поети е невъобразим: стиховете им са гравирани по стените, украсяват мозайките на джамии, отпечатвани са на рокли, шалове, присъстват на най-различни публични места. Трогателно е да видите толкова много хора, които ще посетят гробовете на великите, където преоткрият смисъла на своята история и преоткрият своята идентичност. Нашето средновековие беше най-плодородният период за персийската поезия: най-големите имена бяха тези на Фердуси, персиецът Данте и Хафез, мистичен поет, автор на известна песенник.
Имахме честта да се срещнем с един от най-големите живи майстори на килимното изкуство в Техеран, Сеед Мусави Сират. Експерт в областта на фигуративното изкуство, той е създал ценна творба, която изобразява „последните дни на Помпей“, които изискват тринадесет години внимателна работа поради сложността на темата и текстурата, съставена от незабележими нюанси на цветове и отражения.
В Исфахан и Техеран ни се струваше, че се намираме в един от многото европейски градове, богати на зеленина, смела архитектура, широки и релаксиращи алеи, но и с невъзможен трафик. Тук видяхме оживен и приветлив младеж, който трепери от желанието да живее и да участва в големите промени в съвременния свят.
Някои проблеми: ауспусите на автомобилните двигатели, задължението за пари в брой за покупки .
Анна Каротенуто